Манастири и църкви
Мътнишкият манастир "Св. Николай Чудотворец"
Мътнишкият манастир "Св. Николай Чудотворец" е разположен край Мътнишкия карстов извор в подножието на Врачанска планина, на около 5 км от с. Бели извор и на 18 км северозападно от гр. Враца. До манастира се стига по черен коларски път, който се отбива в ляво от шосето за Вършец. Не е известно кога е основан манастирът, но това ще да е било преди XVI в., имайки се предвид съхранения молитвослов от 1578 г., както и други богослужебни книги. Мътнишкият манастир е бил важно духовно и просветно средище през турското робство. Разоряван е от турци и кърджалии многократно, а след това отново възстановяван. Освен малката църква, Мътнишкият манастир някога е имал и четири стопански и жилищни сгради с 16 килии и други помещения за монасите и посетителите. Днес е останала една почти разрушена сграда. Манастирската черква "Св. Никола" е еднокорабна, едноапсидна с по два контрафорса отвън, на северната и на южната стена, и с камбанария над входа от запад. Отвътре е украсена със стенописи датирани от XVI-XVII век, но за жалост в по-късен период са покрити с тънък слой варова мазилка, и от тях сега не може да се види почти нищо. За последен път Мътнишкият манастир е бил обновен през XIX в., от десетилетия не е действащ, оскверняван многократно и потънал в забвение. Понастоящем църквата се ремонтира, почти е изграден новия иконостас. От две години обителта се стопанисва от благочестив човек, живеещ в единствената оцеляла килия от някогашния не малък манастир. В близост до манастира има голям извор - аязмо с целебна сила.
Църква"Св. Троица”
Църква"Св. Троица” е построена преди близо един век строежа започва през далечната 1924 година и приключва през 1926 година, тя е построена с дарения и доброволен труд от месното население в селото.През 2004/2005г. се направи ремонт на църквата по превителствена програма.
Манастир "Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец"
Манастир "Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец" се намира на около 12 км. северозападно от град Враца недалеч от местността Касината. Разположен е на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. На северната й стена неизвестен зограф изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м., а в надписът под сцените се сочи годината - 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото - за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климатолечебни способи в миналото се лекували душевно болни. Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че тя е възстановена през ХVI в., но създаването на манастира се отнася в епохата на Второто българско царство и се свързва с крепостта, намираща се на рида югоизточно от него. Откритата в и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че тук вероятно е имало светилище в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.), а може би и по-рано. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално обитавали тази и околните пещери. Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Тази по-стара църква може би е принадлежала на селище към крепостта. Върху варовата мазилка на църковния храм личат следи от три стенописни слоя - от ХІІ в., от ХVІ в. и 1867 г. През XVII в. в манастира процъфтява занаятчийството - известната златарска работилница, която е във връзка с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Запазени са също и художествено украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие - истински шедьовър на българското средновековно калиграфско и приложно изкуство. В манастира "Св. Иван Касинец" се е намирала и една от първите по нашите земи меднощампарски работилници. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в историческия музей във Враца. Въпреки че е един от най-малките манастири във Врачанската епархия, зиме и лете той е обект за посещение от стотици поклонници през всички времена. Значителен принос за все по-голямата му популярност в началото на ХХ в. имат врачанските туристи. След учредяване на туристическото дружество през 1900 г. пътят до Касината става един от любимите маршрути за членовете му и за техните гости. При възобновяването на манастирския комплекс на 16 септември 1928 г. той е осветен с името "Св. Иван Рилски". Над манастира е пещерата Постницата, разположена върху отвесна скала и до там се стига изключително трудно без помощта на стълба. В нея на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена (вероятно по-късно) миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. Според легендите това е най-старата част на манастира - тук живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитания и най-обичания български светец Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато той тръгнал към Рила планина. Постницата е уникална за нашите земи.